Предстои да посрещнем един от най-големите християнски празни – Рождество Христово. Навечерието, което обединява поколенията. Специални приготовления. Градът е украсен и целият грее в светлини. Във всички домове и главни площади се поставят коледни елхи, отрупани с разнообразни камбанки, топки, гирлянди и играчки.

Коледни базари, които ни припомнят откъси от раждането на Младенеца. Всички познават  историята за Мария и Йосиф. На Мария се явил ангел, който й казал, че тя ще зачене от Святия Дух и ще роди син, когото ще нарече Исус и Който ще бъде Божи Син. Когато напреднала бремеността, Август издал заповед да се направи преброяване на населението. И всеки е трябвало да се запише в своя град. Наближило време Мария да роди и младото семейство също пътувало да се запише, но поради голямото движение на хора всички места за отсядане били заети. Мария и Йосиф се примолили на един ханджия във Витлеем да ги подслони и той ги настанил в обора при животните.

Условията не попречили Исус да бъде роден с голяма любов. При раждането се появила най-светлата звезда  в небето, която показала пътя на мъдреците и овчарите, които посетили Младенеца. Те Му поднесли специални дарове и се радвали заедно с младото семейство затова че се е родил обещаният Спасител. Имало хиляди пророчества за Неговото появяване и ето сега това било факт. Случили са се няколко чудеса – непорочното зачатие, появата на светлата звезда Сириус, намирането на място за отсядане, даровете от мъдреците. Оттогава насам всяка година празнуваме раждането на Исус, вярвайки в магията, която ние е донесла Рождество!

Тази вечер най-благословеното място е трапезата. 24 декември е наречен Бъдни вечер, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини на семейство, роднини и близки хора. По традиция софрата се слага върху слама, символизираща яслата, в която е положен младенецът след раждането му. Нарежда се до огнището, където гори бъдник – символ на дървото на живота. Преди да бъде запален, мъжете го миросват, за да е плодовита годината. Оставят го да гори през цялата нощ, за да не си отиде късметът. Бъдникът е и домашният символ на небесното слънце, който има очистителна и магическа сила.

Най-важното място на празничната трапеза заема обредният хляб. В различните краища на България го наричат боговица, вечерник, светец. Месят го само млади булки или моми, облечени в празнични носии, с мълчана вода и брашно, пресято три пъти, през три сита. В декорацията му най-често изобразяват ралото, овцете, кошарата, слънцето и космическото дърво.

Изпечената боговица стопанката слага в средата на софрата. Край нея нарежда постни гозби, в нечетен брой,  най-малко седем на брой – царевица, чесън, лук, боб, ябълки,ошав, пуканки, орехи и всичко друго, което е родила земята. В патриархалния светоглед 7 е първото число, което обединява духовното и преходното, символизира чистотата и изобилието.

След ритуалната вечеря семейството посреща коледарските дружини, които носят благата вест – за раждането на нашия Спасител – Исус Христос.

Сияещата коледна елха се свързва с древни обичаи и с времето се превръща в символ на Коледните и Новогодишни празници. Христос идва на земята и носи със себе си частица от Небесното царство и неговата красота. Елхата се украсява с ангелчета, свещички, топки и сребристи гирлянди – символ на отрупаното с плодове Райско дърво.